Какво е това, което екстремизъм съгласно българското законодателство

Екстремизмът склонност към политическото насилие, както и прилагането на политиките, насочени към насилствена промяна на съществуващата политическа система, или завземането на властта, създаването на фашисткия диктаторски форма на управление. С проявите на екстремизъм може да бъде посочен от обажданията до системни нарушения на правата на човека, дискриминацията срещу хората с по шовинистични, етнически, расови или религиозни мотиви.







Обжалване - е активно въздействие върху ума и волята на народа, за да ги убеди да насилие за завземане на властта, като запазва властта или промяна на конституционно установения ред, и т.н. Формите, в които разговорите могат да бъдат много разнообразни (гласни, писмени, чрез технически средства и т.н.), с изключение на разговори с медиите. Повиквания с помощта на медиите, за да се класира съставът на това престъпление.

2. Задължително изискване към призивите е тяхната публичност, което подсказва, че жалбите са адресирани към широк кръг от хора. Най-типичният пример е за публичност изяви по време на срещи, митинги и други обществени прояви, използването на екстремистки лозунги по време на демонстрации, шествия, протести и т.н. Във всеки случай въпросът за публичните жалби е решен като се вземат предвид всички обстоятелства по случая. По-специално трябва да се установи, че обществото възприема разговорите.







3. престъпление се счита за завършена, от момента на публичното разпространение на жалби, каза съдържание, независимо от това дали са постигнати целта им въздействие върху гражданите, или не.

Производство, възпроизводство и съхранение на материали за последващото им използване за насърчаване на екстремизма не включва наказателна отговорност, тъй като готвенето етап в престъплението по силата ч. 2 супени лъжици. 30 от Наказателния кодекс на безнаказаност (подготовка ход за извършване на престъпление от средно тегло).

По същите причини, които са наказуеми съгласно наказателното право и подготовката на извършването на престъплението с утежняващи вината обстоятелства (с медиите).

Ако публичните покани за екстремистка дейност доведоха до въоръжен бунт или метеж, действия на извършителите трябва да бъдат квалифицирани за определен тълпа (чл. 212 от Наказателния кодекс) и въоръжено въстание (чл. 279 от Наказателния кодекс).

4. От субективна страна на престъплението, извършено само с пряк умисъл. Човек разбира, характера и ориентацията на обществени жалби и желае да го направи. Мотивите на извършителя по закон не се уточняват, и те могат да бъдат много разнообразни (идеологическа не-възприятие на конституционно установения ред, отмъщение и т.н.). Те са взети под внимание при определяне на наказанието. Целта на престъплението - да убеди хората към екстремистка дейност.