Какво дава български чужбина
Защо българския мъж е почти винаги е възможно да се намери в чужбина?
Ние точно се определят в чужбина "своята" и много често не се зарадва, и ние се срамуват от това признаване, въпреки че причините за това по-малко. Къде е това чувство?
Саймън Kordonsky, социолог:
"Ние имаме много разпознаваеми изражения на лицето. Ние сме различни с това, че през цялото време, напрегнат, винаги чака работа. Забележете как хората държат децата от страна на улицата, да притежават регистрирани чанти през цялото време, както на джобен часовник като байпас среда. Чувство за заплаха прониква всичко и конкретни изражения на лицето, защитни. На това ние знаем, че те винаги са там, а липсата му се вижда чужденец тук. "
Светлана Adoneva антрополог:
"Когато чуя, че на руски език в чужбина, аз започвам да се различи какво си говорят. Това е всичко наоколо птици свиреха на езика - и това е елемент от пейзажа. И тогава ние говорим за ботуши върху ролката, за нищо, а това което искам да пълзи веднага. Един мъж на пътешествие, за да се отвори към висока, а тук той е поканен да слушате някои глупости.
Тъй като ние имаме нещо, което прави или огъват гърба си и погледнете нагоре, или веднага, снимайте и цялото изграждане.
Ето един типичен пример: Бях в Бъркли и купил блуза, стои на автобусната спирка, а един от всеки три жени, независимо от факта, че Бъркли достатъчно изискан публика излезе и да каже: «Ах, обичам обувките, косата». Първата ми реакция: "! Жена, това, което сте" Това е една и съща оценка. Тя си позволи да ме оценяват, следователно, да се покачва. Нейният език не е оценка, тъй като връзката хоризонтално. Тя ми каза, че ме харесва за някои функции. Това е начин на изграждане на комуникация. В този момент, ние трябва само да включите различни сценарии.
Днешните деца, очни zyvayas чужбина питат: всички защо са добри? Така че те не са добри, така че те общуват.
Незабавно представяне, или опити да се подчинят или конфликт, в резултат на някой друг оценка - това е нашата драма. Che-Lovek, които са израснали извън тази система, от драмата му-Boden. Те имат други драми, но не и този. Според тази функция лесно да се идентифицират ни sootechest-Ваник ".
Алексей Левинсън, социолог:
"В чужбина, има две стратегии на поведение. Една стратегия - дръжте пакет, за да направим всичко заедно, и еднакво, да говори на руски, изисква всички с вас, също говори на руски и в чужбина, за да се създаде среда, най-много прилича на ситуацията у дома. Обградете се с техните - така че не позволявайте на себе си и на другите да гледат на себе си извън поглед. "Е, ние сме тук, пращенето в черно, и това, което не може?" Той знае, че не може, но започва да се блъсне директно в самолета, да отстоява своя "аз".
Друга стратегия - да стоят настрана от "опаковката" с кола. Не е за вас, че ще в чужбина, за да бъде у дома, вие ще бъдете като "своя" дом. Срамувам сънародници - е да погледнете себе си, сякаш отвън ".
Александър Kamensky, историк:
"Знам, че хората, които са много щастливи. За българския мъж, за разлика от Западна или тези, които смятаме, че хората на запад е от решаващо значение за комуникация - със семейството, приятелите и така нататък. И българите, все на запад, много носталгично и се чувстват самотни. Тази система от отношения, която съществува на Запад, ни се струва много студено.
Срещнах един човек, който е живял дълго време в чужбина, които се повтарят дословно Съветския стереотипа тук не знам как да бъдем приятели, тук никой няма приятели. В нашата приятелка оглед - това е, когато можете да се обадите в два часа през нощта и на 50 минути, за да се говори за личния си живот. На Запад, можете да сте много близки приятели, но да се обадя след 22:00 не се приемат.
Много български чужбина се нуждаят от храна, а може би и най-щастлив, когато те отговарят на сънародника си. Но много хора, разбира се, не е щастлив - защото се чувствам удобно в такава презареждане не е нужен. Що се отнася до защо ние можем да видим - да, ние може да се намери на твърдостта, с оглед, при липса на усмивка.